Фондацията за околна среда и земеделие – в помощ на биоземеделието на България,  с грижа за природата и човека

Фондацията за околна среда и земеделие – в помощ на биоземеделието на България, с грижа за природата и човека

logofea1

Фондацията за околна среда и земеделие  (ФОСЗ) е една от първите неправителствени организации в България за периода след 1990 г., регистрирана по Закона за лицата и семействата. През 2003 година Фондацията придобива статут на юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, който е валиден и днес. Седалището на ФОСЗ е в гр. Никопол, но има представителство и в София.

Фондацията привлича активно общественото внимание към проблемите и мерките по съхраняването и възстановяването на околната среда, както на местно, така и на регионално, национално и международно ниво. Участва в проекти за опазване водите на река Дунав и на биоразнообразието повсеместно. Основен поддръжник е на “Натура 2000” по повод възникнали ограничения и компенсации, както и във връзка с политиките за управление на възобновяемите енергийни източници.

Специално внимание се отделя на дейности, информиращи населението за негативния ефект и огромния риск от използването на атомна енергия. Конкретни мерки са предприети срещу строителството на АЕЦ “Белене” и на VII блок на АЕЦ “Козлодуй”. Един от последните проекти, по които Фондацията работи, е за предлагане на неядрени алтернативи за използването на площадката, предвидена за изграждането на нова атомна електроцентрала в Белене.

Фондацията се грижи за развитието на сектора на биоземеделието в България и провежда обучения по природосъобразен начин на живот и създаване на устойчива икономическа дейност, която не вреди на човечеството и щади заобикалящата го среда.

По-голямата част от мероприятията, които организираме, имат за цел ориентиране на земеделието към алтернативни методи. Методи, не просто оставящи минимален отпечатък върху природата, но и такива, които възстановяват и укрепват екосистемите, не изключвайки човека с неговите нужди.

Нашите привърженици и членове имат възможността да научат за съвременните техники за обработка на почвите, напояване, отглеждане на животни и т.н, без употребата на пестициди и химически торове. За нас е от първостепенна важност ограмотяването на селското население относно възникналите промени в климата и как този процес има трайно влияние върху реализацията на техния труд.

Наблюдава се концентрация на знание и ресурси за научна дейност в градските центрове, далече от обработваемите земи и техните стопани. Този централизиран модел, водещ до дезинформираност и необразованост на голяма част от българското население, е към своя край, благодарение на усилията в тази насока на редица неправителствени организации, в това число и Фондацията за околна среда и земеделие.

За нас е, както предизвикателство, така и удоволствие, да обучаваме начинаещи фермери по доказани агро-екологични схеми. Изучаваме и прилагаме в България световния опит на добрите земеделски практики. Правим го с нужното внимание към Земята, която ни храни, и особеностите на локалните природни дадености (климат, води, почви, съществуващ растителен и животински свят).

Организираме работни срещи, курсове, събития, експериментални центрове, образователни програми, представяме филми и други достъпни информационни материали, свързани с биологичното земеделие, енергията от възобновими източници и принципите на етичното и екологосъобразно взаимодействие с околната среда.

Успоредно с информационната си дейност, непрекъснато актуализираме знанията си за живата природа и проучваме нови земеделски терени, а именно изучаваме и изпитваме територии, подходящи за био-земеделие и оползотворяване на отпадъците от селското стопанство.

Подпомагаме земеделците в установяване на контакти с техни чуждестранни колеги. Осигуряваме правна защита и съвети на граждани, неправителствени организации и местни общности. За целта сме наложили като ключово участието ни в преговорите на местните, регионалните и централни власти при подготовката на агро-екологичното законодателство на страната, съгласно изискванията на Европейския съюз.

Фондацията поддържа активни контактите си с международни институции като IFOAM Europe (Международна федерация на биоземеделските движения в Европа), Greenpeace, както и с български неправителствени организации като Биоселена, браншови сдружения като БАБ (Българска асоциация биопродукти) и други.

 

FOSZ

По време на визитата на френска група фермери в Северна България.

ФОСЗ и Катедра „Аграрна икономика“ при СА Свищов оценяваха ученически бизнеспроекти

ФОСЗ и Катедра „Аграрна икономика“ при СА Свищов оценяваха ученически бизнеспроекти

В съответствие с подписания между Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) и Катедра „Аграрна икономика“ при СА „Д.А.Ценов“ Свищов, Меморандум за партньорство, продължават успешните съвместни действия между двете страни.
Поредното изява на представител на фондацията беше на 17.02.2017 година (петък) с участието на изпълнителен директор на ФОСЗ Пепо Петров в журито на националното ученическо състезание,по направление Млад агропредприемач.
Участваха ученици от цяла Северна България, разделени на отбори. Формират се екипи, които в рамките на състезанието формулират своята идея по предварително зададени критерии, дефинират целта на проекта, посочват дейностите, с извършването на които се преследват целите на проекта и представят какви резултати очакват да постигнат.
Всички екипи се представиха убедително. Приятно впечатление направи, че всеки екип беше развил в своята идея по някакъв начин и биопроизводството.
Участниците получиха Грамоти, Сертификати за прием в учебното заведение и награди.
Грамота за активно участие в академичния живот на Стопанска академия Свищов получи и ФОСЗ.
Ръководителят на Катедра Аграрна икономика в Стопанска академия Свищов, доц. Марина Николова връчи грамота на Изпълнителния директор на ФОСЗ Пепо Петров по време на Националното ученическо състезание за успешната дългогодишна съвместна дейност между катедрата и фондацията.

16864510_1874361652777568_7744880669918677315_n

Обща снимка на участниците и журито след състезанието

16806950_1746764348683079_643796872179368979_n

Национално ученическо състезание „Млад агропредприемач“

16682022_1874361502777583_6930798785299027175_n

Един от екипите представя своя бизнес-план

 

16832245_1746770322015815_7197138958064457960_n

Грамота за успешната дългогодишна съвместна дейност между катедрата и ФОСЗ.

Дискусия в Свищов за Неядреното бъдеще на Площадката Белене организира ФОСЗ

Дискусия в Свищов за Неядреното бъдеще на Площадката Белене организира ФОСЗ

Създава се инициативна група за алтернативно развитие на урбанистична ос Свищов – Никопол – Белене

На площадката „Белене“ може да се изгради технологичен и бизнес парк със Зелено пристанище

За устойчиво развитие на Свищов, Белене и Никопол

„Неядреното бъдеще на Площадката Белене“ бе темата на открита дискусия в Свищов на 13 февруари, организирана от Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) и Комитета за Еколого-икономическа защита на Свищовския регион. Участваха експерти от ядрения сектор, активни граждани, представители на академичната общност и местния бизнес, както и защитници на чистата околна среда и студенти. Различните страни в дискусията се обединиха около позицията, че ядреното бъдеще на Северен централен регион не е сред възможните сценарии. Остава да се намери подходяща алтернатива за развитие на Площадката, която да удовлетворява в дългосрочен план всички граждани на Република България.

АЕЦ „Белене“ – високо рисков и икономически неизгоден проект

Д-р Георги Касчиев, независим ядрен физик с 16-годишна кариера в АЕЦ „Козлодуй“, бивш председател на Агенция за ядрено регулиране, обоснова становището си, че проектът АЕЦ „Белене“ е твърде рисков, като изложи в своята презентация категорични доказателства за това. Например, очакванията за работната ангажираност на местните не отговаря дори на заложения план от 3600 души, защото 2500 от тях трябва да бъдат руски специалисти с висока квалификация. Противно на очакваното, проектът би се характеризирал с ниска вторична заетост. Реализирането на проекта би довело след себе си завишени нива на битовата престъпност, както показва и дългогодишният опит от АЕЦ „Козлодуй“.

Основната заплаха, която крие проектът обаче, е тежкото радиоактивно замърсяване при потенциална голяма авария, в резултат от висока сеизмична активност (При земетресението в Свищов през 1977 г. например загинаха 250 души, а земетресенията в района на Вранча продължават и днес).

Проектът представлява пряка заплаха за производството на чиста храна. Той би причинил и множество екологични и академични безпокойства – би отблъснал инвеститори във високотехнологични, в биологични производства, в туризма, а също и студенти, желаещи обучение, и преподаватели, правещи кариера в Стопанска академия „Димитър Ценов“, Свищов.

Туризъм, транспорт, търговия и земеделие

„Струва ли си реализацията на проекта в толкова рисков район или е за предпочитане използването на Площадката за алтернативни цели?“, попита д-р Касчиев. Пример за самоинициатива, управлявана от частни инвестиции, е прогресивно развиващата се „Тракия икономическа зона“ в Пловдив. В Южната част на страната развива стабилна икономика, именно защото съществуват добри транспортни връзки и условия за общински и частни инициативи.

Според Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие, занимавал се над 10 години с казуса АЕЦ „Белене“, необходимо е укрепването на синергичната връзка между общинските институции и инвестиционния сектор. Площадката трябва или да бъде върната на общините Белене и Свищов, или да се развие като отделен проект. Според Сандов, Площадката има значителен потенциал за развитие в сферата на биопроизводство, леката промишленост и туризма. Съвсем реална възможност например представлява изграждането там на технологичен и бизнес център, както и Зелено пристанище за зареждане на плавателни съдове, задвижвани от възобновяема енергия.

Петко Ковачев от Институт за Зелена политика каза, че всеки район има право на избор от алтернативи, като например: ВЕИ, системи възли от зелената енергия, както и зелен транспорт, а именно вело-коридори и възможности за възстановяване на съществуващата жп линия и развиване на Паневропейския транспортен коридор 7 по поречието на река Дунав. Управлението на Площадката може да се предостави на структура, която да води отчетите си прозрачно и съвместно с всички заинтересовани страни.

Йоан Йорданов, магистър по агробизнес, подкрепя идеята за включване на младите хора в инициативи, от които зависи общественото икономическо благосъстояние, чрез добри примери, водещи до реализирането на техния потенциал.

Албена Симеонова от Фондация за околна среда и земеделие и био-производител с лозя на 10 км от площадката, заяви, че малките производители имат капацитета да създадат повече работни места и местен брутен продукт, отколкото централизираната ядрена мощност.

Проф. д-р Никола Янков от Стопанската академия в Свищов, участвал в редица екологични инициативи и международни проекти, добави, че няма сигурен инвеститор, а само заинтересовани руски и китайски инвеститори. А на практика, в общините отсъства реален дебат за тяхното бъдеще. Според него, дунавските общини от Северен централен регион притежават много богато културно наследство, природни и географски условия, за да развиват икономиката и енергетиката си много по-ефективно, устойчиво, безопасно и справедливо. Той подчерта, че трансформирането на Площадка „Белене“ (при наличие на воля от управляващите органи на страната) ще се осигурят диверсифицирани работни места, и то много по-бързо, отколкото при абстрактната идея за строеж на нови ядрени мощности.

 Дискусия с продължение

До края на месец февруари предприемачи, представители на академичната общност и граждани ще формират инициативна група за алтернативно развитие в трите дунавски града и съседните общини. Местните хора също се обединяват около идеята, че в техния регион трябва да продължат да се развиват алтернативният туризъм, биологичното земеделие, хранително-вкусовата и текстилната промишленост, съпроводени от проекти за възобновяема енергия.

На срещата се взе решение за създаване на информационен канал за предоставяне на всички граждани на достъпна актуална информация от откритите дебати по случая.

16712013_1739619766064204_2720127161093218493_n

 

Представители на ФОСЗ участваха в дискусия за безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене

Представители на ФОСЗ участваха в дискусия за безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене

Представители на Фондация за околна среда и земеделие, съвместно с представители на Комитета за  еколого-икономическа защита на Свищовски регион участваха на 27 септември  2016 година в Червената къща в София на публичната дискусия „Безядрено бъдеще за площадката на АЕЦ Белене.

Мероприятието беше органзизирано от Екологично сдружение „За земята“.

В дискусията участваха Красаен Станчев от Института за пазарна икономика, Петко Ковачев от Института за зелена политика, д-р Георги Качиев – експерт по ядрена енергия.

Участниците направиха обзор на събитията от стартирането на проекта АЕЦ Белене до последното му спиране, както и за внесения законопроект за отпускане на държавна помощ на НЕК за плащане на задължененията по осъдителната присъда във връзка с поръчаните ядрени реактори.

Проф. Никола Янков от Комитета за еколого-икономиеска защита на Свищовския регион в своята презентация представи идеи за безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене.

Участните се обедиха около идеята да се предложи  международен конкурс за идеи за икономически изгодно решение за използване на площадката.

Фондация за околна среда и земеделие участва във Фермерския пазар в Плевен

Фондация за околна среда и земеделие участва във Фермерския пазар в Плевен

Фондация за околна среда и земеделие участва във Фермерския пазар в Плевен.

По време на изложението „Подкрепяме българското!“, което се състоя на 18 септемви 2016 година на Бригадирска поляна в парк Кайлъка, фондацията изрази своята подкрепа на биологичното производство, чрез представяне на продукти, произведени по биологичен начин от фирми, членове на Българска асоциация Биопродукти  – биопроизводителите „Албена Симеонова 1“ ЕООД и ЗП Дилян Иванов.

Сериозно внимание беше отделяно и на популяризиране на кампанията на ФОСЗ за забрана на неоникотиноидите в Европейския Съюз. Гостите на щанда на БАБ бяха запознати подробно с целите на кампанията, както и с основните проблеми от използването на тези пестициди.

Получихме сериозна подкрепа от голяма част от участниците и посетителите на изложението.

Сред гостите на нашия щанд бяха заместник-министъра на земеделието Свилен Костов, Областният управител на Плевенска област Ралица Добрева, директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Плевен Нора Стоева и бившият министър на земеделието Венцислав Върбанов.

Албена Симеонова, председател на ФОСЗ, част от групата на носителите на награда Голдман по време на световния конгрес на IUCN

Албена Симеонова, председател на ФОСЗ, част от групата на носителите на награда Голдман по време на световния конгрес на IUCN

Специален прием се състоя по време на световния конгрес на International Union for Conservation of Nature (IUCN), който се проведе между 1-ви у 10-ти септемврив Хонолулу, Хавай. Той бе организиран в чест на всички носители на международната награда Голдман, която се дава ежегодно за принос в опазването на околната среда.

Носител на този приз за 1996г. е г-жа Албена Симеонова, председател на Фондация за околна среда и земеделие. Отсъден за непрестанна работа, насочена към борбата с ядрената енергетика, климатичните промени, ГМО, биологичното земеделие и др. Г-жа Симеонова присъства лично на приема и използва възможността да разшири още повече аудиторията, към която е насочена кампанията ни Let It Bees, насочена към забраната на неоникотиноидните пестициди в Европейския Съюз.