от Пепо Петров | апр. 26, 2017 | Актуални новини
Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) е част от международната кампания Let it bees за забрана на неоникотиноидните пестициди в Европейския съюз.
През месец май в Брюксел предстоят финални обсъждания, на които се очаква Европейската комисия да поиска окончателна забрана на неоникотиноидните пестициди в съотстветствие с докладите на Европейската агенция за безопасност на храните. Това решение следва да бъде потвърдено от Европейския съвет, който в момента се председателства от Малта.
По този повод представители на ФОСЗ посетиха в началото на април 2017 г. Малта, където проведоха важни за решаването на проблема срещи с местни НПО организации, пчелари, учени, политици и министри.
Посещението им започна със среща с членове на Малтийската асоциация на пчеларите. В срещата участваха Джон Портели, ръководител на Асоциацията за чисти храни на Малта (Clean Food Movement, Malta), учени от Университета във Валета, пчелари, еколози и медии. По време на дискусията всички заявиха единодушно загрижеността си за оцеляването на пчелите и дивите опрашители, от които зависи здравето и съществуването на човечеството. Представителите на ФОСЗ отправиха апел към правителството на Малта като страна, председателстваща Съвета на ЕС, да подкрепи пълната забрана за използване на неоникотиноиди, както и да направи всичко необходимо за спасяване на пчелите в Европа. По време на срещата беше изказано недоволство от факта, че на този етап европейските правителства неглижират негативното влияние на вредните пестициди и не предприемат необходимите действия срещу химическите корпорации, произвеждащи неоникотиноидите. Тревога буди и фактът, че въпросните корпорации все още получават подкрепа от някои страни-членки на ЕС (Румъния, Великобритания, Финландия, Литва и България), което позволява дерогацията на вредните химикали.
Екип на Малтийската телевизия отрази доста подробно срещата, като от българските участници бяха взети интервюта, по темата.
Посещението на екипа на ФОСЗ продължи със срещи с министъра на устойчивото развитие, околната среда и климатичните промени Хосе Херера и министъра на земеделието и рибарството Родерик Галдес. Срещите бяха осъществени със съдействието на българския евродепутат Момчил Неков, който многократно е засвидетелствал подкрепата си за кампанията.
В рамките на визитата си в Малта българската делегация се срещна с министъра на устойчивото развитие, околната среда и климатичните промени – Хосе Херера (вдясно)
„Министрите изразиха своята съпричастност към опазването на пчелите и ни увериха, че Малта няма интерес към производството на вредни пестициди, унищожаващи богатото биоразнообразие на островната държава“, сподели след срещите Албена Симеонова, председател на ФОСЗ и Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ), и член на Изпълнителното Бюро на Европейската федерация на биоземеделските движения (IFOAM EU). Любопитна информация е, че името на Малта произлиза от латинската дума “melita”, която значи „даваща мед“, а пчеларството е традиционен поминък на острова от хилядолетия.
Пчелините на Марио Сант в района на Gharghur, Малта. Марио е член на Малтийската пчеларска асоциация, с която обменихме опит и информация относно състоянието на пчелите на острова по време на пресконференцията ни с асоциацията в Mgarr
„Мораториумът върху използването на неоникотиноиди в ЕС бе приет през 2013 г. и все още е в сила. Пет държави, сред които е и България, поискаха за тях да не важи тази забрана, чрез приемане на така наречената дерогация, което означава ограничено и контролирано ползване на забранените пестициди. България обаче се провали в прилагането и контрола, затова за нас темата ще продължи да бъде актуална и ще се застъпваме за окончателната забрана на използването на вредните за околната среда химикали на европейско ниво“, допълни Борислав Сандов, координатор на кампанията Let it bees.
Високата смъртност при пчелите през последното десетилетие провокира редица правителствени и неправителствени организации да анализират причините и да търсят решение на този проблем. Пчелите са отговорни за екосистемната услуга опрашване, чрез която се поддържа биоразнообразието и плодородието, и чрез която ние получаваме 70 % от храната на трапезата си. Множество научни изследвания доказват притесненията на пчелари и природозащитници, че именно неоникотиноидните пестициди са основната причина за изчезването на пчелите и препоръчват използването на алтернативни методи и средства за растителна защита.
Посещението и резултатите от срещите на представителите на Фондация за околна среда и земеделие бяха подробно отразени от Малтийската и българската преса и интернет информационни сайтове.
Екипът на ФОСЗ с министъра на устойчивото развитие, околната среда и климатичните промени – Хосе Херера (в средата), и Джон Портели от Международната федерация на биоземеделските движения (IFOAM), Малта.
Екипът на ФОСЗ в компанията на министъра на земеделието и рибарството Родерик Галдес (в средата), както и на Мартин Галеа от Friends of the Earth Malta (вляво)
от Пепо Петров | мар. 28, 2017 | Актуални новини, Биоземеделие
Още в Учредителния си акт, Фондацията за околна среда и земеделие е поставила като една от основните си цели и задачи информираността, съдействието, обучението и подпомагане развитието на биологичното земеделие в страната.
В изпълнение на тази си цел за защита и подпомагане на биосектора у нас, Фондацията е обединила усилията си с единствената организация, която представлява биопроизводителите на територията на България – Българска асоциация Биопродукти (БАБ).
Българска асоциация Биопродукти е браншова организация, обединяваща производителите и търговците на биологични суровини и продукти в България. Асоциацията е създадена в края на 2009 г. от 25 биопроизводители, а към 2017 г. в нея членуват над 500 биологично сертифицирани растениевъди, животновъди и пчелари, преработватели, търговци. В подкрепа дейностите на асоциацията взимат участие няколко неправителствени организации и научни института.
БАБ е единствената асоциация, бореща се пряко за правата на биосектора в България. Нейните членове произвеждат и преработват повсеместно почти всички характерни за страната продукти, а именно:
- Биологични плодове – праскови, ябълки, череши, вишни, грозде, смокини, арония, ягоди, малини, боровинки, къпини, пъпеши, тикви и др.
- Биологични зеленчуци – спанак, краставици, домати, чушки, марули, репички, моркови, цвекло, рукола, коприва, тиквички, зеле и др.
- Биологично преработени сладка, мармалади, конфитюри, петмези, сокове, нектари и сиропи от плодове.
- Биологични консерви, лютеници, чушки, домати, тахани, консервирани лозови листа и др.
- Биологични Вина – Бели, Червени, Розе, Плодови
- Биологичен пчелен мед
- Биологично зърно, както и брашна от лимец, мека и твърда пшеница, царевица, ръж, спагети и макарони.
- Биологични билки, чайове и подправки
- Биологични мляко, сирене, кашкавал, кефир, масло, месо и месни продукти.
- Биологични ядки – орехи, бадеми, лешници -с черупки и на ядки.
- Сушени плодове и зеленчуци – пакетирани и в насипно състояние
- Боза от Ръж, Лимец и Просо.
- Биологични етерични масла и козметика.
Асоциацията на биопроизводителите цели на първо място да подпомага развитието на биоземеделието в България, например чрез намирането на пазари за биологичните продукти.
Нейната структура позволява и насърчава консултирането на земеделските производители за законодателната рамка в сектора. Умело съблюдава и защитава интересите на биопроизводителите по отношение подпомагането им по ПРСР.
БАБ се стреми да създава връзки между отделните фермери и техните чуждестранни колеги и организации /IFOAM/.
Още със своето учредяване, Асоциацията си постави задачата да представлява, подпомага и насърчава не само производителите на биологични продукти в България, но и всички заинтересовани субекти, свързани със сектора чрез своята дейност.
Днес БАБ се утвърждава като организация с все по-голяма тежест в бранша и обществото, като работи за:
- Утвърждаване на биологичните продукти на българския пазар;
- Защита на интересите на биологичния сектор пред всички институции;
- Осъществяване на трайни връзки между производителите на биологични суровини и продукти в страната и чужбина;
- Изграждане на лоялна конкуренция между конвенционалния сектор и биосектора;
- Участия в работни групи по подготовка на законодателството;
- Участия и организиране на изложения, фермерски пазари, и семинари с цел популяризиране на биопродуктите и дейността си;
Важна част от дейността на асоциацията е защитата на интересите на сектора пред различните институции. БАБ е член на всички работни групи, свързани с подготовка и изменения на нормативните актове, имащи отношение към биоземеделието. Асоциацията беше член на Междуведомствената комисия по биологично земеделие от февруари 2013 г. и на Работната група по Ос 2 на ПРСР.
БАБ е член на тематичната работна група за разработване на новата ПРСР 2014-2020 г. и на Работна група за директните плащания 2014-2020 г.
БАБ и ФОСЗ са членове на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г.
БАБ участва в множество изложения и семинари през последните години, като по този начин популяризира дейността си, биоземеделието като цяло, също и промотира продуктите на своите членове.
В изминалите години БАБ участва със собствен щанд на всички по-значими изложения в страната и Европа:
- Interfood & Drinks – Интер Експо Център, София
- Bio & Eco – НДК, София
- ФУДТЕХ – Международен панаир Пловдив
- АГРА – Международен панаир Пловдив
- БИОАГРА- Международен панаир Пловдив
- Зелена седмица в Берлин
- BIOFACH, Нюрнберг, Германия
- Nordic Organic Foods Малмьо, Швеция
- FOODEXPO Хернинг, Дания
- AFD GAST Виена, Австрия
- Еко Зона – НДК, София
- Спорт и здравословен начин на живот, София.
С цел подпомагане и увеличаване експортната способност и намиране на нови пазари за продукцията на своите членове, БАБ разработи и кандидатства с проект пред ЕС за промотиране на своите продукти на редица на едни от най-големите пазари на биологични продукти в Европа.
Програмата се нарича GO, GET, EAT, ORGANIC! и е с продължителност 3 години.
В момента, чрез нейната реализация БАБ промотира и популяризира български стоки на изложения в Германия, Австрия, Дания и Швеция.
Периодично БАБ провежда за своите членове семинари и обучения, свързани с новостите в нормативната уредба, добрите практики и иновациите. Редовно участва в конференции, семинари и кръгли маси със свои презентации.
Асоциацията е един от инициаторите за протестното движение в България срещу опитите за либерализиране на българското законодателство по отношение на ГМО. Тези протестни действия през 2010 г. доведоха до приемането на рестриктивен вариант на Закон за ГМО в България, което е фактическа забрана.
През 2011 г. БАБ стана член на Международната федерация на биоземеделските движения (IFOAM EU). През 2012 г. представител на асоциацията ни там беше Албена Симеонова, а през 2014 г. същата беше избрана за член на Борда на IFOAM EU.
* * *
Всичко описано за същността и дейността на БАБ, прави асоциацията естествен и закономерен партньор на ФОСЗ.
Български биопродукти, произведени от членове на БАБ
от Пепо Петров | мар. 12, 2017 | Актуални новини, Биоземеделие
от Пепо Петров | мар. 11, 2017 | Актуални новини
Фондацията за околна среда и земеделие (ФОСЗ) е една от първите неправителствени организации в България за периода след 1990 г., регистрирана по Закона за лицата и семействата. През 2003 година Фондацията придобива статут на юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, който е валиден и днес. Седалището на ФОСЗ е в гр. Никопол, но има представителство и в София.
Фондацията привлича активно общественото внимание към проблемите и мерките по съхраняването и възстановяването на околната среда, както на местно, така и на регионално, национално и международно ниво. Участва в проекти за опазване водите на река Дунав и на биоразнообразието повсеместно. Основен поддръжник е на “Натура 2000” по повод възникнали ограничения и компенсации, както и във връзка с политиките за управление на възобновяемите енергийни източници.
Специално внимание се отделя на дейности, информиращи населението за негативния ефект и огромния риск от използването на атомна енергия. Конкретни мерки са предприети срещу строителството на АЕЦ “Белене” и на VII блок на АЕЦ “Козлодуй”. Един от последните проекти, по които Фондацията работи, е за предлагане на неядрени алтернативи за използването на площадката, предвидена за изграждането на нова атомна електроцентрала в Белене.
Фондацията се грижи за развитието на сектора на биоземеделието в България и провежда обучения по природосъобразен начин на живот и създаване на устойчива икономическа дейност, която не вреди на човечеството и щади заобикалящата го среда.
По-голямата част от мероприятията, които организираме, имат за цел ориентиране на земеделието към алтернативни методи. Методи, не просто оставящи минимален отпечатък върху природата, но и такива, които възстановяват и укрепват екосистемите, не изключвайки човека с неговите нужди.
Нашите привърженици и членове имат възможността да научат за съвременните техники за обработка на почвите, напояване, отглеждане на животни и т.н, без употребата на пестициди и химически торове. За нас е от първостепенна важност ограмотяването на селското население относно възникналите промени в климата и как този процес има трайно влияние върху реализацията на техния труд.
Наблюдава се концентрация на знание и ресурси за научна дейност в градските центрове, далече от обработваемите земи и техните стопани. Този централизиран модел, водещ до дезинформираност и необразованост на голяма част от българското население, е към своя край, благодарение на усилията в тази насока на редица неправителствени организации, в това число и Фондацията за околна среда и земеделие.
За нас е, както предизвикателство, така и удоволствие, да обучаваме начинаещи фермери по доказани агро-екологични схеми. Изучаваме и прилагаме в България световния опит на добрите земеделски практики. Правим го с нужното внимание към Земята, която ни храни, и особеностите на локалните природни дадености (климат, води, почви, съществуващ растителен и животински свят).
Организираме работни срещи, курсове, събития, експериментални центрове, образователни програми, представяме филми и други достъпни информационни материали, свързани с биологичното земеделие, енергията от възобновими източници и принципите на етичното и екологосъобразно взаимодействие с околната среда.
Успоредно с информационната си дейност, непрекъснато актуализираме знанията си за живата природа и проучваме нови земеделски терени, а именно изучаваме и изпитваме територии, подходящи за био-земеделие и оползотворяване на отпадъците от селското стопанство.
Подпомагаме земеделците в установяване на контакти с техни чуждестранни колеги. Осигуряваме правна защита и съвети на граждани, неправителствени организации и местни общности. За целта сме наложили като ключово участието ни в преговорите на местните, регионалните и централни власти при подготовката на агро-екологичното законодателство на страната, съгласно изискванията на Европейския съюз.
Фондацията поддържа активни контактите си с международни институции като IFOAM Europe (Международна федерация на биоземеделските движения в Европа), Greenpeace, както и с български неправителствени организации като Биоселена, браншови сдружения като БАБ (Българска асоциация биопродукти) и други.
По време на визитата на френска група фермери в Северна България.
от Пепо Петров | февр. 18, 2017 | Актуални новини
В съответствие с подписания между Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) и Катедра „Аграрна икономика“ при СА „Д.А.Ценов“ Свищов, Меморандум за партньорство, продължават успешните съвместни действия между двете страни.
Поредното изява на представител на фондацията беше на 17.02.2017 година (петък) с участието на изпълнителен директор на ФОСЗ Пепо Петров в журито на националното ученическо състезание,по направление Млад агропредприемач.
Участваха ученици от цяла Северна България, разделени на отбори. Формират се екипи, които в рамките на състезанието формулират своята идея по предварително зададени критерии, дефинират целта на проекта, посочват дейностите, с извършването на които се преследват целите на проекта и представят какви резултати очакват да постигнат.
Всички екипи се представиха убедително. Приятно впечатление направи, че всеки екип беше развил в своята идея по някакъв начин и биопроизводството.
Участниците получиха Грамоти, Сертификати за прием в учебното заведение и награди.
Грамота за активно участие в академичния живот на Стопанска академия Свищов получи и ФОСЗ.
Ръководителят на Катедра Аграрна икономика в Стопанска академия Свищов, доц. Марина Николова връчи грамота на Изпълнителния директор на ФОСЗ Пепо Петров по време на Националното ученическо състезание за успешната дългогодишна съвместна дейност между катедрата и фондацията.
Обща снимка на участниците и журито след състезанието
Национално ученическо състезание „Млад агропредприемач“
Един от екипите представя своя бизнес-план
Грамота за успешната дългогодишна съвместна дейност между катедрата и ФОСЗ.
от Пепо Петров | февр. 14, 2017 | Актуални новини
Създава се инициативна група за алтернативно развитие на урбанистична ос Свищов – Никопол – Белене
На площадката „Белене“ може да се изгради технологичен и бизнес парк със Зелено пристанище
За устойчиво развитие на Свищов, Белене и Никопол
„Неядреното бъдеще на Площадката Белене“ бе темата на открита дискусия в Свищов на 13 февруари, организирана от Фондация за околна среда и земеделие (ФОСЗ) и Комитета за Еколого-икономическа защита на Свищовския регион. Участваха експерти от ядрения сектор, активни граждани, представители на академичната общност и местния бизнес, както и защитници на чистата околна среда и студенти. Различните страни в дискусията се обединиха около позицията, че ядреното бъдеще на Северен централен регион не е сред възможните сценарии. Остава да се намери подходяща алтернатива за развитие на Площадката, която да удовлетворява в дългосрочен план всички граждани на Република България.
АЕЦ „Белене“ – високо рисков и икономически неизгоден проект
Д-р Георги Касчиев, независим ядрен физик с 16-годишна кариера в АЕЦ „Козлодуй“, бивш председател на Агенция за ядрено регулиране, обоснова становището си, че проектът АЕЦ „Белене“ е твърде рисков, като изложи в своята презентация категорични доказателства за това. Например, очакванията за работната ангажираност на местните не отговаря дори на заложения план от 3600 души, защото 2500 от тях трябва да бъдат руски специалисти с висока квалификация. Противно на очакваното, проектът би се характеризирал с ниска вторична заетост. Реализирането на проекта би довело след себе си завишени нива на битовата престъпност, както показва и дългогодишният опит от АЕЦ „Козлодуй“.
Основната заплаха, която крие проектът обаче, е тежкото радиоактивно замърсяване при потенциална голяма авария, в резултат от висока сеизмична активност (При земетресението в Свищов през 1977 г. например загинаха 250 души, а земетресенията в района на Вранча продължават и днес).
Проектът представлява пряка заплаха за производството на чиста храна. Той би причинил и множество екологични и академични безпокойства – би отблъснал инвеститори във високотехнологични, в биологични производства, в туризма, а също и студенти, желаещи обучение, и преподаватели, правещи кариера в Стопанска академия „Димитър Ценов“, Свищов.
Туризъм, транспорт, търговия и земеделие
„Струва ли си реализацията на проекта в толкова рисков район или е за предпочитане използването на Площадката за алтернативни цели?“, попита д-р Касчиев. Пример за самоинициатива, управлявана от частни инвестиции, е прогресивно развиващата се „Тракия икономическа зона“ в Пловдив. В Южната част на страната развива стабилна икономика, именно защото съществуват добри транспортни връзки и условия за общински и частни инициативи.
Според Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие, занимавал се над 10 години с казуса АЕЦ „Белене“, необходимо е укрепването на синергичната връзка между общинските институции и инвестиционния сектор. Площадката трябва или да бъде върната на общините Белене и Свищов, или да се развие като отделен проект. Според Сандов, Площадката има значителен потенциал за развитие в сферата на биопроизводство, леката промишленост и туризма. Съвсем реална възможност например представлява изграждането там на технологичен и бизнес център, както и Зелено пристанище за зареждане на плавателни съдове, задвижвани от възобновяема енергия.
Петко Ковачев от Институт за Зелена политика каза, че всеки район има право на избор от алтернативи, като например: ВЕИ, системи възли от зелената енергия, както и зелен транспорт, а именно вело-коридори и възможности за възстановяване на съществуващата жп линия и развиване на Паневропейския транспортен коридор 7 по поречието на река Дунав. Управлението на Площадката може да се предостави на структура, която да води отчетите си прозрачно и съвместно с всички заинтересовани страни.
Йоан Йорданов, магистър по агробизнес, подкрепя идеята за включване на младите хора в инициативи, от които зависи общественото икономическо благосъстояние, чрез добри примери, водещи до реализирането на техния потенциал.
Албена Симеонова от Фондация за околна среда и земеделие и био-производител с лозя на 10 км от площадката, заяви, че малките производители имат капацитета да създадат повече работни места и местен брутен продукт, отколкото централизираната ядрена мощност.
Проф. д-р Никола Янков от Стопанската академия в Свищов, участвал в редица екологични инициативи и международни проекти, добави, че няма сигурен инвеститор, а само заинтересовани руски и китайски инвеститори. А на практика, в общините отсъства реален дебат за тяхното бъдеще. Според него, дунавските общини от Северен централен регион притежават много богато културно наследство, природни и географски условия, за да развиват икономиката и енергетиката си много по-ефективно, устойчиво, безопасно и справедливо. Той подчерта, че трансформирането на Площадка „Белене“ (при наличие на воля от управляващите органи на страната) ще се осигурят диверсифицирани работни места, и то много по-бързо, отколкото при абстрактната идея за строеж на нови ядрени мощности.
Дискусия с продължение
До края на месец февруари предприемачи, представители на академичната общност и граждани ще формират инициативна група за алтернативно развитие в трите дунавски града и съседните общини. Местните хора също се обединяват около идеята, че в техния регион трябва да продължат да се развиват алтернативният туризъм, биологичното земеделие, хранително-вкусовата и текстилната промишленост, съпроводени от проекти за възобновяема енергия.
На срещата се взе решение за създаване на информационен канал за предоставяне на всички граждани на достъпна актуална информация от откритите дебати по случая.
